Протести, вотове на недоверие, политически интриги и интригантски нагласи, плюс бюджет с валута евро на фона на безводие, високи цени и промени в образованието. Това се очаква в новия политически сезон. Кой ще включи обаче високото напрежение? Наш гост е политологът Цветанка Андреева. Добър ден, г-жо Андреева
Добър ден.
Каква драматургия ще има този политически сезон?
Безспорно сезона, който започва, ще бъде изпълнен с напрежение, с опити за радикализация, със сблъсъци вътре в институциите, между институциите, ако щете на улицата. Така, на фона на спокойния август виждаме подготовката, която се готвеше за един напрегнат септември. Това съвсем не е неочаквано, някак си ние го знаехме и тези, които наблюдават по-отблизо политиката, не се изненадват. Напротив, по-скоро се сбъдна това усещане и тази прогноза, че управляващи и опозиция, като към лагера на опозицията прибавяме и президента Румен Радев, ще се сблъскат изключително силно. Защото вижте, предстои голяма битка, и това не са просто идващите президентски избори, а това е желанието властта и посоката на България да бъдат преобърнати от гледна точка на опозицията. Така че и този сезон ще мине според мене под това мото.
А в какви рамки ще влязат ключовите политически играчи?
Що се отнася до управляващите и така техните успехи, които натрупаха, макар и за малкото си време, в което са заедно, макар и от естеството на разнородна коалиция, която успяха да изградят, някак си те по няколко пункта печелят активи, и това е що се отнася до стабилизацията от гледна точка на политическата криза, това, че обществото беше хвърлено от избори в избори, в които то все по-малко участваше, недоволството от неспособността на политиците да се организират за управление на държавата. Тази криза е преодоляна. Другата посока на развитие беше на икономическата политика на правителството, която се увенчава с успех – не просто присъединяването към еврозоната, но както виждаме, инвестициите, чуждите стратегически инвеститори са вече на нашето поле и безспорно в този контекст може да отбележим като успех за правителството. Това е една успешна външна политика и процеса на интеграция в една Европа, която определено кове нова концепция, нова стратегия на собственото си съществуване. На фона на всичко това имаме една опозиция, която пак казвам, цели много остра радикализация. Очертават се протести, очертават се вотове на недоверие. Някак си виждаме, че омразата и фанатизма, който няколко години политическата криза подхранваше вътре в обществото, сякаш отново има желание да бъдат фона на развитие за държавата ни. Но този фанатизъм в обществото доведе наистина до отдръпване на много голяма част от електората от политическия процес, от една страна. Но от друга страна, виждаме как сякаш зад този фанатизъм седи отново желанието на едни управленски елити просто да дойдат на власт чрез радикализация на нагласите. Неслучайно се говори за много така гласовити протести на улицата, а не толкова чрез демократичните механизми на изборите. Но всички тези опозиционни лидери трябва да знаят, че ще бъде доста трудно да убедят обществото в правотата си. Тук включвам и президента Радев, защото когато искаш властта в държавата, в една държава от нашия тип, ми се струва, че трябва да предложиш някаква нова победа, някакъв нов оптимизъм, някакъв нов позитив, а не да разчиташ само на хейта. Защото като виждаме с хейт наистина присъстват доста радикални формации в парламента, но те никога не могат да вземат управлението в държавата. Но пак казвам, това е основният сблъсък, който ще бъде характерен не просто за този сезон, но и за следващата година. Двата центъра на власт, които се оформят, центъра на власт, който Румен Радев отдавна вече изгражда около себе си, идеята, че ще има формация. Той чрез тази формация ще поиска властта в държавата. Вижте, не просто ще иска да има следващ президент, избран от неговия кръг, Румен Радев и подобните на него партии, опозиционни, всъщност искат властта в държавата. Все още не могат да предложат тяхна управленска алтернатива, но определено тя е свързана с едно много силно прокремълско влияние, и пак казвам, силен обрат от досегашната политика на България.
Защо президентските избори се оказват параван за промяната в геополитическия модел и насока на страната?
Ако искате да почнем дори с едно събитие, което вчера и днес излезе наяве по повод посещението на Урсула фон дер Лайен и това, което съобщиха вече и от правителството, че GPS-а на нейното превозно средство във въздуха е бил заглушен с голяма вероятност и така по западна информация от Русия. Тя е кръжала един час над летището в Пловдив. Вижте, подобна дързост и цинизъм от страна на руската страна цени да каже две неща: Първо, че те претендират за територията на България като за своя зона на влияние, и второ, че са готови включително да предизвикат терористичен акт. Защото едно подобно заглушаване на сигнала не просто може да пренасочи самолета и да не се състои срещата, която е насрочена с Министерски съвет, но едно такова заглушаване може да предизвика и катастрофа. Така че изключителен цинизъм от страна на Русия е тази демонстрация на влияние и на несъгласие на България с европейския й път на развитие. И от тук насетне вече можем да видим конкретни политици, както между другото в цялата ни следосвобожденска история – имало е политици, които са свързани с руския интерес в България, изповядвали са много по-силно руския интерес, отколкото българския национален интерес. И сега ги виждаме и те са на терена, като се почне от "Възраждане“ и по-малките им побратими и там формации в парламента, и разбира се с Румен Радев, който от самото си начало в президентството се явяваше като европейски адвокат на Путин в Съюза. Определено за никой не е тайна, че Радев така е проводник на руския интерес вътре в България. И вижте, той неслучайно беше избран именно от хора свързани с руските служби, беше признат от руски генерал, че той е техният човек в българската политика. Неслучайно те виждат в него продължение, продължението му в ролята на политик в държавата. И от тук насетне изборът за президент, така, както между другите европейски държави се случи, ще бъде сблъсъкът между евроскептицизма, прокремълската политика, опита й да влезе в Европейския съюз, превземайки държавите отвътре, и така проевропейския, демократично ориентирания път на България. Така че това ще бъде фонът, на който ще бъдат издигнати двете кандидатури, които най-вероятно на балотаж ще се борят.
Какъв обаче е интереса на президента Радев в процесите около издигането на двете кандидатури, ако тъй все още не е направил политическа партия?
Разбира се, това е интересът му да завладее, да поиска цялата власт в държавата. От една страна да държи представителната президентска институция чрез свой човек, от друга страна, чрез евентуална партия, в коалиция със себеподобни партии, защото никой социолог не обещава на Румен Радев, че той ще се яви на избори и ще бъде победител. Няма сериозен социолог, който да има подобно твърдение. Той ще се нуждаe, ако направи партия, някак си и двата му мандата бяха подчинени на логиката, че той трябва да участва в българската политика. Той ще иска изпълнителната власт. Най-вероятно партньори ще му бъдат от кръга на "Възраждане“, по-малките такива пронационалистически формации, националистически в смисъла на руския консерватизъм, не на българския патриотизъм между другото формации. И тук е големият въпрос и драма между другото за ПП-ДБ. Между опита си да са срещу правителството, те директно влизат в съюз с точно тази креслива прокремълска опозиция. Най-вероятно ще видим ПП-ДБ по улиците заедно с "Възраждане“. Няма да се чувстват комфортно да изведат електората си в подобна компания, няма да се чувстват комфортно да бъдат отново под крилото на Румен Радев, но някак си това вече сме го гледали. Те бяха партньори на Румен Радев по неговото издигане за втория му мандат, решаващите гласове за неговата победа дойдоха именно от ПП и ДБ, така че дали ще видим втори епизод, в който те се коалират с партия на Румен Радев срещу ГЕРБ, предстои да видим.
Много странно е, г-жо Андреева, как ще преглътнат двете страни шармантния епитет "шарлатани във властта“?
Вижте, един от техните съюзници между другото Ахмед Доган, винаги действаше така своята политика под едно много известно мото в политическата практика, че няма вечни врагове и няма вечни приятелства в политиката, има цели и интереси. Така че ако се подчинят на тази логика и ако техният интерес е наистина да свалят така едно продемократично управление в лицето на ГЕРБ, и между другото тяхна цел е ДПС, няма какво да крием, те ще се съюзят с българските путинисти, ще обслужат някакви временни цели. Много е спорна обаче победата им от гледна точка така дори на разширяване на електоралното им влияние, защото то се стопява, от година на година се стопява. В този смисъл аз не поставям под съмнение способността на ПП да простят на в българския президент обидата "шарлатани“, защото те влязоха в колаборация с него след тази обида няколко пъти: в опита по издигане на кандидатура на председател на Народното събрание имаше подобни колаборации, пак казвам, чрез подкрепата им за Ахмед Доган отново имаше колаборация с Президентството. Така че те имат опит във връзката си с Румен Радев. Но вижте тук наистина изборът не е толкова на ПП-ДБ, защото те нямат решаваща електорална мощ. В едни избори не биха се били за първото място, първото, което е, второто, за президентските избори съвсем нямат никакъв шанс. Имаха известен шанс да участват в избора на продемократичната кандидатура в България, влизайки в сътрудничество с ГЕРБ, дори ако щете само заради идеята, че България трябва да бъде представлявана от човек, който е с проевропейски нагласи, човек, който цени демокрацията, в името на това, че това общество 30 и колко години преход, винаги е гласувало за това развитие, за този път на България. А това си струва. Струваше си едно такова обединение, но те все повече тръшкат вратата за подобна коалиция за президентските избори.
И на финала: как тези процеси, за които вие говорите, ще видим материализирани през следващите седмици и месеци?
Ще бъде атакувано парламентарното мнозинство, ще има опит да бъде и разбивано, да бъде така саботирано почти по всички важни теми. Пак казвам, основният критикар на правителството е Румен Радев, по така долен глас ще имат ПП-ДБ, ще атакуват ГЕРБ, ще атакуват ДПС. Защото вижте, някак си вместо самонаричащите се демократи да бъдат доволни и да влязат в коалиция с новия курс на ДПС, дори за президентската институция, дори за правителството, в което те имаха шанс да участват, те тръгнаха с идеята за този кордон. Някак си невъзможността им да прогледнат в обективната действителност и да видят, че ДПС има обновен курс, затваря вратите пред собствената им реализация в политиката. Защото ако трябва да говорим, че нападат непрекъснато персонално председателя на ДПС Делян Пеевски – да, но могат ли да отрекат, че е изцяло прозападно ориентирано ДПС под ръководството на Пеевски? И могат ли да отрекат това, че той прокламира нова политика, която е да се застане с лице към социално-икономическите проблеми на избирателите, дори в по-ниската социална икономическа йерархия? И могат ли да отрекат, че в крайна сметка ДПС излезе на светло? Дори амбицията на новия им лидер Пеевски да изведе хората си от ДПС във властта е публично заявена цел. Значи, не могат да говорят в реториката на онова задкулисие, в реториката на разпределяне на порции, защото просто това вече не е политика на ДПС. Те трябва да са актуални на случващото се, пак казвам, на обективната реалност, иначе изпадат според мен.
Благодаря ви за направени анализ и за времето, което ни отделихте.
И аз благодаря.
