Вчера архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски в интервю по БНР е съобщил, че ще се строи параклис на св. Иван Рилски на Седемте езера. Идеята била поне от 40 години и вече се предприемат действия и съответни процедури пред Министерството на околната среда и пред ръководството на Национален парк „Рила“ за издаване на разрешително. Мястото на храма щяло да бъде до новопостроената сграда на информационния център на парка и спасителната служба. Параклисът нямало да е голям, по-скоро щял да бъде под формата на заслон
В публикацията на БНР се посочва, че „намерението за православен храм на Седемте езера със сигурност ще получи благословията и на Светия Синод, особено след като преди седмица за втори път на Езерата се качи патриарх Даниил и освети водите при езерото Бъбрека“.
„По БНР Негово Светейшество изрази становище за осезателното присъствие на привърженици на Бялото братство там – това, което се случва, не е канонично, св. Иван Рилски е покровител на Рила, той е осветил планината – не Петър Дънов, каза патриархът“, посочва националното радио.
От информацията става ясно, обаче, че решение на Синода все още няма за строеж на такъв параклис, но поне още едно нещо проличава – че искаме да строим параклис, за да се преборим с дъновистите, или по-скоро да заявим, че Рила и езерата не са техни, а наши – така е „по канон“, както се казва. Или поне така излиза от изказванията.
Еколозите били против, казва отец Паликарски. „За един месец ще съберем парите от дарения и вярвам, че няма да имаме проблем с екоактивистите. Те просто си правят пиар, искат някой да ги забележи“, смята той.
Когато православни заговориха за националния парк като защитена територия, веднага имаше реакция как може православните да защитават дъновистите (!). И още отсега личи, че проблемът с този параклис ще е същият като с предмета „Религия“ – когато се опитваха някои да припомнят, че задължителен предмет няма да може да се въведе поради ред причини, автоматично станаха „предатели на православието“, независимо че резултатът в крайна сметка беше точно такъв. Сега се задава същата ситуация с бъдещия параклис.
Проблемът обаче съвсем не са дъновистите, нито екоактивистите, а усиленият туристически поток към Рилските езера.
Още през 2013 г. организацията WWF (World Wide Fund for Nature), известна още като Световен фонд за природата, чиято основна дейност е свързана с опазването на дивата природа и намаляването на човешкото въздействие върху околната среда, алармира чрез своя клон в България, че са необходими спешни мерки, за да спре унищожението на крехките екосистеми в района на Седемте рилски езера в Национален парк „Рила“ заради незаконния лифт до едноименната хижа.
По данни на Министерството на околната среда и водите и експерти на коалицията „За да остане природа в България“ през същата година броят на посетителите в района на Седемте езера е нараснал близо десет пъти – от около 15 хил. през 2009 г. до над 120 хил. през 2011 г. Всичко това е пряк резултат от пускане в експлоатация на лифта от х. „Пионерска“ до х. „Рилски езера“.
Улесненият достъп и засиленият обществен интерес с пускането на лифта вече водят до невъзвратимата загуба на Седемте рилски езера и особено притеснителни са тези процеси през лятото. Официални правителствени данни показват, че се наблюдава трайно прогонване на редки и защитени видове, срещани в района преди 2009 г.
Липсата на алейна инфраструктура като дървени скари по пътеките до езерата и огромният човекопоток води до силно увреждане и ерозиране на тревните местообитания и затлачване на езерата от изнесената с дъждовете почва от склона. Стотиците хиляди любители на езерата ежегодно се оказват непоносима екологична тежест и за крехките водни екосистеми, в които след 2009 г. се наблюдават напредващи процеси на заблатяване и отмиране на първичните езерни екосистеми, съобщават учените изследователи от организацията.
Но това е през 2013 година. През 2018 г. имаше медиен отзвук случаят с играене на хоро в едно от Рилските езера, Снимката на събиитето се завъртя във Facebook, разбра се, че за събитието в парка са влезли стотици хора дори с автомобилите си и последва солена глоба за организаторите.
През 2020 г., в медиите отново бе повдигнат въпроса за заблатяването на езерата, а през 2022 г. бяха предвидени глоби и нови правила за придвижване в Национален парк „Рила“ – от 500 до 5000 лева за физическо лице, при маловажни случаи са от 5 до 100 лева.
С две думи – Рилските езера са застрашени от изчезване поради човешката немарливост. Това би трябвало да го знаят и организаторите на похода до Бъбрека, провел се преди няколко дни. Резултатът обаче веднага пролича – вместо радост от преживяното в красивата природа – замисъл за параклис. И то при условие, че съвсем наблизо има Рилски манастир с голям храм и огромно общежитие, което е полупразно поради липса на монаси. При започналите разговори за този неосъществен все още проект за параклис се чуха и разумни доводи, че е по-добре силите да се хвърлят за преименуването на връх Мусала в св. Йоан Рилски, вместо строеж на параклис в защитена територия в близост до огромен манастир.
Най-лошото от всичко обаче е, че отново влизаме в общественото пространство с идея, която поражда разделение още с нейното споменаване. Отново започваме да ставаме център на внимание с излишни неща, които по никакъв начин не влияят благоприятно върху външния образ на Българската църква – чрез тази идея противопоставяме християни срещу други вероизповедания, които също могат да пожелаят култови обекти за тяхната религия на Рилските езера, противопоставяме християни срещу еколози и изследователи, които от десетки години алармират за проблем, който поради човешка небрежност може да съсипе цялата екосистема.
И отново проличава, че нямаме никаква чувствителност като християни към проблемите в екосферата и грижата за творението. То е Божие дело, за радост на човека, независимо дали ще има наш параклис там или не. Независимо дали ние ще претендираме, че всяко място, на което стъпим, трябва да го използваме за борба с другите религии. Сигурно малък заслон няма да навреди с нещо на целия парк – какво пък толкова? Но ще поведе огромен поток от хора към това място, включително и с ремонтните дейности, противно на доводите за ограничаването му заради опазване на екосистемата. А желанието религиозността да се демонстрира и налага навсякъде и на всяка цена, показва само едно: търсене на външна изява чрез всякакви форми поради липса на вътрешно съдържание.
А може би ако обърнем фокуса си, ще видим, че „вътрешното съдържание“ на вярата от векове е съвсем наблизо – в Рилския манастир, построен не за борба с „враговете на православието“, а за уединение и молитва към Бога; не за прозелитизъм, а за възхвала на делата на Неговите ръце: „Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце“ (Пс. 92:4).
