Образът е даден, подобието се постига
Не ми става приятно, когато видя млади хора, които заменят Господ с нещо по-малко. На тяхната възраст рядко има истински постижения, но често има външни демонстрации. Скъпи коли, луксозен живот, бързи сделки, апартаменти, които се строят и продават сякаш от нищото. За всички е ясно, че реалният труд зад тези привидни успехи липсва. При повечето от тях просто “се въртят пари“. Може да имат качества, талант, интелект, но същината е друга. Посоката им е объркана, защото са заменили истинското с временното. Това, което се появява на повърхността, е впечатляващо и видимо, но вътре остава празнота.
В основата на тази подмяна стои неразбирането за това кой е Бог. Бог няма пол. Ние употребяваме “Той“, само за да можем да говорим за Него. Когато Писанието казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, това не означава физическа форма. Означава, че в човека е вложена способността да създава, да различава добро от зло, да носи дух, да проявява любов и разум, да има съзнание. Образът е вложен в душата, докато подобието се изгражда чрез изборите, делата и стремежа на човека към Светлината. В този смисъл образът е даден, а подобието се постига.
Границата между Светлината и тъмнината е изключително тънка. Можеш да я прекрачиш, без да разбереш - да сключиш сделка без да си дал обет. Понякога достатъчно е да поставиш нещо по-високо от Бога, да подмениш смисъла с удобство, да замениш духовната цел с лична облага. Човек разбира грешката си едва когато погледне назад и види колко се е отдалечил от Извора. Тогава осъзнава, че всичко външно, което е придобил, няма стойност, ако не е в съгласие с Божията воля.
Още по темата: ПОД БОЖИЯ ПОКРОВ
Числото 666 е символ на това състояние. Това е числото на човека, който поставя себе си на мястото на Бога, тройно повторено несъвършенство. Шестицата показва човека: който има сила и талант, но няма смирение; който владее, но не служи; който знае, но не се стреми към мъдрост. Именно това е клопката на много млади хора днес: да вземат дара за източник, а успеха за смисъл. Човешкото без Бога не може да бъде пълно, защото е лишено от вертикалата, която води към Истината.
777, от своя страна, не е число, а състояние на човека, в което присъства Божието. Това е пълнота на духа, съвършенство в изборите, живот, воден от Любов, Мъдрост и Истина. Този човек не се подменя от външни удобства или видими постижения. Той не следва света, а се води от светлината в себе си. В него присъства Божието, без да се налага доказване чрез външни признаци. Това е състоянието, към което всеки, който пази образа и се стреми към подобие, трябва да постигне.
Истинската битка днес не е между богат и беден, силен и слаб, а между човек, който служи на Светлината, и човек, който служи на временните и земните удобства. Тази борба не се вижда отвън, защото силата на човека, който е отдалечен от Бога, често е видима и впечатляваща. Но вътрешно той е разделен, празен и уязвим. Човешкото без Бога се срива под собствената си тежест, докато Божието в човека се въздига без усилие и остава непоклатимо.
Младите хора днес често попадат в изкушението да измерват стойността си чрез материалното и външното, вместо чрез духовното. Това е изкушението на 666 - да се повярва, че човек може да бъде господар без връзка с Източника. Но само онзи, който пази образа, който се стреми към подобие, може да достигне до 777 - състояние на вътрешна пълнота, където изборът е съзнателен, волята е свободна, а животът е съгласуван с Божия принцип.
Заключението е просто, но дълбоко: светът поставя пред всеки човек изпитания и изкушения. Различието не е външно, а вътрешно. Който следва външното и се подчинява на временното, постепенно се отдалечава от Светлината и влиза в числото на несъвършеното - 666. Който пази образа, търси подобието, живее с осъзнато отношение към Бога и следва светлината вътре в себе си, пребъдва в състоянието на пълнота - 777. Това е изборът, който правим ежедневно, независимо от възрастта или обстоятелствата. Защото истинската стойност на човека се измерва не с постиженията му, а с това доколко в живота му присъства Божието.
Числото 666 не е просто символ или случайност. В Откровението на Йоан то се представя като “число на човек“, а не на демон. На човека, който се е отдалечил от Бога. Исторически това число е криптографски код за Нерон Кесар, тиранинът, преследвал християните. На практика за първите християни 666 е било символ на системата, която поставя човека над Бога, на структурата, която владее чрез страх, власт и егоцентризъм. Гематрията показва, че зад числото се крие конкретно име, но същността му е универсална и вечна. Това е принципът на: човека, който се отделя от Източника; човека, който заменя Светлината с удобство, а смисъла с материална награда.
В съвременния свят този принцип е навсякъде. Младите хора, които измерват успеха си чрез пари, автомобили или статус, често попадат в същата клопка, която 666 символизира. Те вярват, че външното е важното и го поставят над духовното, без да осъзнават какво губят. Това е човешката природа, подложена на изпитание. Силата, интелектът и талантът без смирение водят до несъвършенство, до празнота, до вътрешна разруха, която времето неизбежно разкрива.
На противоположната страна е 777. Това не е число, а състояние на духа, в което човек е в съгласие с Божието. 777 символизира завършеност и пълнота, където Любовта, Мъдростта и Истината управляват изборите и действията. Това състояние не се показва, не се доказва с външни постижения, то се живее вътре - в тишината на сърцето и съзнанието. Човек, който достига до 777, пази образа на Бога, търси подобието, живее с осъзнато отношение към Светлината и не се подвежда по външни привидности. Той разбира ценността на живота не чрез материалното, а чрез духовното.
Истинската борба е вътрешна и вечна. Тя не се проявява само в битки за земни ресурси или позиции, а в решенията, които човек взема всеки ден. Който служи на временното и удобството, бавно се отдалечава от Светлината и влиза в пространството на 666. Който избира съзнателно да бъде в служба на Любовта и Мъдростта, пребъдва в състоянието на 777. В този смисъл числата не са просто символи, а отражение на пътя, който човек избира - между несъвършенството и пълнотата, между човешкото и Божието.
Младите хора днес често не виждат тази невидима граница. Те се впечатляват от външното, от това, което може да се докосне или измери, и забравят за вътрешната Светлина. Те подменят истинското с временното, съвършеното с несъвършеното и не разбират докъде са стигнали, докато не се сблъскат със собствената си празнота. Затова духовният път изисква съзнание, внимание и избор. Образът е даден, подобието се постига. И докато едните падат в 666, другите се издигат към 777 - състояние на вътрешна пълнота, в което животът и смисълът са съгласувани с Божието.
Времето на изпитанията не е далече. Тези избори, които изглеждат малки и незначителни, определят посоката на живота. И истинското отличие между човека и човека не се измерва с това какво притежава, а с това дали в сърцето му присъства Божието. Колкото по-рано младите разбират това, толкова по-малко време ще загубят, подменяйки временното за вечността. Защото вътрешният път, пътят към подобието, е единствената гаранция, че човекът няма да се изгуби в числото на несъвършеното и ще достигне състоянието на пълнота, където Светлината е неизменно присъстваща и непоклатима.
Изводът е: никога не заменяйте Господ с нещо по-малко. Защото по-голямо от Него - няма. Той е всичко. И може всичко. И е Господар на всичко.
Стоян Тончев
